От Фейсбук профила на експерта по миграция Нишан Джингозян Кампанията за парламентарните

От Facebook профила на експерта по миграция Нишан Джингозян Кампанията за парламентарните избори в България роди един нов род на епистоларната връзка - писма от сънародници в чужбина. Видя ми се забавно и взех решение да се включа в тренда.  Казвам се Нишан Джингозян. Живея в Лондон от 22 години, а в Българска социалистическа партия членувам от 6 години. Виждате ме всеки ден тук, във “Фейсбук ”. Жив съм, има ме. И имам мнение. Работя в кметство Брент, Северен Лондон и не се изтощавам да дублирам на всички какъв брой неща прави Англия за българите тук. За разлика от Родината. Ще ви опиша един мой ден. Северен Лондон. Едмънтън. Малката баничарница се вижда отдалече. Не единствено тъй като блестящо се отличава от другите магазини и заведения за хранене с фасадата си, боядисана в бяло, зелено и алено. Надпис на български език незабавно притегля вниманието. Бързам за среща с група българи. Лондон е в трети цялостен локдаун. “Призрачен град ”. Затворени учебни заведения, университети, магазини. Англия се оказа измежду най-тежко потърпевшите в света от пандемията от Covid-19, а българската общественост - една от най-силно засегнатите от тези 300 общности в Лондон. Предложих срещата да се организира в Zoom в опит да спазим извънредно прецизните ограничения за сигурност. “Не знаем по какъв начин да употребяваме това ”, гласеше отговорът. Програма на тукашното Министерство на вътрешните работи оказва помощ на българите Почти 260 000 българи са кандидатствали за Статут на уседналост във Англия. Той им дава право да живеят и работят безвизово в Обединеното кралство след Брекзит. От шест месеца управлявам стратегия, финансирана от Вътрешното министерство на Англия и подпомагаща “hard-to-reach groups ” или общности, които изпитват избрани усложнения в процеса на интеграция. Днес ме интересува претекста на тази група българи да емигрират и дали биха се завърнали в България? Както и какво се е трансформирало през последните 10 години, с цел да принуди над четвърт милион българи да изоставен страната и да поемат към Обединеното кралство. Отговорите -       Защо решихте да емигрирате? -       Няма работа, брат! - дава отговор младо момче на забележима възраст към 20 години. -       Откъде сте? Благоевград, Видин, Силистра, Враца... -       Няма пари в България - дава отговор различен. -       Колко получавахте в България? -       Минималното възнаграждение - дава отговор трети. -       Смятате ли да се завърнете в България? -       Не, изискванията за живот тук са по-добри - дава отговор мой събеседник на забележима възраст над 65 години. -       Труден ли е животът в Лондон? -       Да, доста. -       Смятате ли да се завърнете в България?  -       Не! - безапелационен е различен съотечественик. Демографската злополука Отделът за популацията към Организация на обединените нации излезе с отчет, съгласно който през 2050 година популацията на България ще бъде с 27,9 % по-малко от това през 2015 година Близо 600 български села са изчезнали от картата на страната. Това сочи статистиката - нацията продължава да се топи със страшна мощ. Цели села от Северозападна България са се изселили в Италия и Испания. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че популацията понижава с 6 души на час. За 26 години броят на българите се е стопил с над 2 милиона души. В момента броят на сънародниците ни е като през 1946 година - след края на Втората международна война. Основната причина е неналичието на занаят и остарялата инфраструктура. Алтернативата Какво е хронична болест? Болест, продължаваща дълъг интервал от време, с постепенно напредване на патологичните промени в организма. Очевидно е, че системата в България “боледува ” и процесите от хронични стартират да се трансформират в летални. И в случай че системата не може да предложи решения, дано погледнем какво предлага най-голямата опозиционна партия – Българска социалистическа партия. Разгръщам предизборната платформа и желая да прочета икономическите ограничения за възобновяване след пандемията. Тези за опазване, както и за основаване на нови, съвременни и заслужено заплатени работни места. Тези, които водят вложители. Които употребяват новите умни и зелени технологии и политики. Които водят до богатство, подсигуряват и въздават правдивост. Тези, дето биха върнали и българите от чужбина. Няма такива! Нито дума! Чета единствено по какъв начин страната ще дава пари и ще покачва налози в рецесия. Но кои налози? На огромния бизнес, на олигарсите? Не! От срещите на управлението с огромните работодателски организации разбрахме, че Българска социалистическа партия никога няма да пипа 10-процентовия корпоративен налог. Предвижда въвеждане на прогресивно облагане, само че единствено за физическите лица. Подобна стъпка ще помогне на най-бедните да преживеят рецесията и да продължат в по-смислено бъдеще. Нека има и за фамилиите с деца, въпреки че не това е претекстът да отгледаш дете. Но дали управлението на Българска социалистическа партия си е дало сметка, приемайки платформата, че облагайки хората с приходи над 3 600 лева натиска най-мощния бутон за икономическа емиграция? Кой у нас има такива приходи? Младите и високообразованите. Тези, на които им следва да раждат деца. И които с тази мярка може би ще отидат да ги родят някъде другаде? Накратко - моята партия ще пази бедните, социалноуязвимите и малцинствата като натовари работещите, а най-богатите няма да тормози?! Прокуждайки младите и образовани българи, от кое място ще дойдат парите за пенсии, осигуровки и държавна администрация? Защо Българска социалистическа партия толкоз елементарно се отхвърля от гласовете на новото потомство и безплатно ги дава на Слави Трифонов? Алтернатива ли беше левицата и бори ли се за доверието им по време на митингите? На същите тези младежи, които по хипотеза са леви? Само че, те се печелят с страст, с хрумвания, с фантазия за бъдещето, а не с повече пари от бюджета за Министерството на младежта и спорта. Продължавам. Търся съответни ограничения, ориентирани към огромните новосформирани общности в чужбина, както и стимулационен пакет, който да стимулира българите да се завърнат в България. Няма такива! Не знам за какво тези общности за по този начин изоставени. Доскоро гласовете от чужбина се пишеха на десницата, само че в този момент тези огромни общности, прокудени от мизерията в страната, са по-скоро голям контейнер за Българска социалистическа партия! Не са ли те този буфер на насъбрани неправда и неодобрение от властта? В раздела “Външна политика ”, виждам една констатация: “политиката на страната към българите в чужбина се нуждае от нова нормативна уредба, от по-добра съгласуваност сред институциите и по-голям финансов запас ”. Продължавам да чета, търсейки съответните ограничения, които Българска социалистическа партия предлага. Нито дума! Задавам си въпроса дали една констатация в предизборната платформа ще върне над 2 милиона българи от чужбина или най-малко ще се опита да реши проблемите им, в частност на тези съвсем 300 000 българи във Англия? А “по-добра съгласуваност сред институциите ” не е ли наложително изискване за действие на страната, а не ангажимент към българите в чужбина? Какво значи “по-голям финансов запас ”? Бюджет по-голям с един лев? Сто лв.? 1 милион? Къде е визията за дълготрайна работа с българската диаспора? Продължавам да чета, мислейки какви други послания биха били атрактивни за българите зад граница? Активно присъединяване на българските общности в политическия живот в България? Ако искаш да приобщиш тези общности към процесите у нас или най-малко да забавиш процеса на отдалечаване и асимилация, то е разумно да предложиш някаква форма на присъединяване на представители на тези общности в политическия живот и в процеса на взимане на решения, които директно ги касаят. Защо това не попада в предизборната платформа на партията, която ще е притежател на смяната? Задавам си и други въпроси. Има ли на избираеми места в листите на левицата българи, искащи да се върнат у нас? Защо в Националния съвет на Българска социалистическа партия няма представители на българската диаспора? Какви начинания е провел Международният отдел на Българска социалистическа партия през 2020 година, които са били съответно ориентирани към българите зад граница? Какви законодателни начинания е подхванала Българска социалистическа партия за подкрепяне на процеса, през който 300 000 българи във Англия би трябвало да преминат – извличане на нов имиграционен статут? Защо във “Визия за България ”, както и в платформата, българските общности са упоменати с половин изречение? Лявата концепция постоянно е била роман за фантазия и борба за отстояването ѝ Най-тревожното и тъжното е, че в предизборната платформа на Българска социалистическа партия липсва роман за бъдещето. Обновяването на локомотивния, мотрисния и вагонния парк на България с “20 хибридни локомотива, 25 електромотриси, хибридни влака и 150 съвременни пътнически вагона ” не е задоволителен претекст за оставане или за завръщане в България. Това ли е българската фантазия? Не би трябвало ли един избирателен документ освен да даде друга опция и визия, само че и да e изразител на фантазиите, стремежите на хората? Визия за обществото, в което те биха желали да живеят. Къде са думите като “модерно ”, “прогресивно ”,  “толерантно ”, “мултикултурно ” общество? Нима не е ясно, че тъкмо по тази причина над два милиона българи са подхванали съзнателния избор да живеят в общества, които биха могли да бъдат избрани по този метод?! Защо тогава се предлага една консервативна и носталгична визия за бъдещето за страната, която няма да бъде припозната от огромна част от българите? И те ще разпилеят гласовете си в новосъздадени обединения, като по този начин ще подсигуряват оцеляването на ГЕРБ във властта!? Бъдещето Липсата на дълготрайна визия, самоизолирането на Българска социалистическа партия и невъзможността й да притегли към себе си други политически сили, да катализира цялата протестна сила в България, да бъде мотор на смяната, основава действителни предпоставки за това тези процеси да продължат извънредно дълго в бъдещето. Докато се връзваме на мантрите за борби на твърдите ядра и се целим в националистическата ниша, други партии заемат мястото на Българска социалистическа партия в българския политически живот. Дълго слушахме, че левицата не е опция, само че най-малко беше съпротива. След митингите от предходната година обстановката се промени. Всички анализатори са безапелационни, че гласоподавателите дават ролята на съпротива в идващия парламент на “Има подобен народ ” и причисляват Българска социалистическа партия към статуквото. А слуховете за огромна коалиция/програмен кабинет чак не ми се разясняват... По-малко от месец преди изборите, те към този момент наподобяват предрешени. А даже от Лондон е видно, че на Българска социалистическа партия липсват силата, концепциите и желанието да ги завоюва. Защо непринудено се отхвърляме от цели общности, обществени групи и генерации? Защо в личната си платформа виждаме България като страна на бедните, обезверените и напускащите я българи? Като страна на помощите и мизерията? Защо за следващ път изпускаме дадения ни исторически късмет да спечелим вота и да управляваме? Сякаш всякога сме по-близо, а не се получава? Защо? Защото българите НЕ ни чуват? Не чуват хрумвания, не виждат воля и кураж. Няма мащаб и взор върху огромната картина. Има кавги, дребнометие и писма. От чужбина…